"...Той се приближи до релсите и спря на ръба:
- Аз съм до тук. Пътищата ни се разделят.
- За какво говориш!? Трябва да пренастроим кодовете. Лидия каза..
- Лидия това, Лидия онова... Приключих с плановете на Лидия. И ще ти кажа защо. Деня , в който го застрелях... - Рени посочи мястото, където умря двойника му. - В този ден сложих върху себе си огромен товар. Опитах се да те спася, опитах се да играя по правилата. Съгласих се да се подчинявам на системата, на правилата, да играя по правилата, които другите диктуват за да останеш жива, за да възвърна честта си, за да изкупя вината си към тебе...
Тя го гледаше изумена.
- Не съм искала да изкупуваш нищо...– Блъсна го отново.
- Слушай. Чуй ме. Когато моята Джули се пожертва за мен, когато видях тялото й, лицето й в локвата... Това беше моята локва на срама. Единственото нещо, което обичах ми бе отнето. И аз... Аз се заклех, че няма да допусна да загинеш и ти. Защото само ти ми остана. Дойдох и направих каквото трябваше за да ви оставят. За да не се доближават до вас. И ето толкова години ти си жива. Но това, което ти направи онази вечер ме подкоси. Като чух вика ти разбрах, че аз ти взех повече от това, което те могат да ти вземат. Драскаше по земята с пръсти... Никога няма да го забравя. Не е минал ден да не виждам лицето ти изкривено от страданието. И тази вина ме изяжда отвътре години наред. Години наред се крия от себе си и изпълнявам заповеди за да оправдая действията си. Не мога повече да нося тази вина, Джули.
Тя го блъсна в гърдите:
- За какво говориш, подяволите! Какво ти става!?
- Аз не съм твоят мъж. И ти не си моята жена. Моята жена се пожертва за мен преди 13 години. И всичко, което съм направил бе за да защитя малкото, което е останало от нея...
- Глупак! Трябваше да ги оставиш да дойдат. Трябваше да ни оставиш да се оправяме сами!
- Щяха да ви убият и двамата.
- Не! Ти си виновен за всичко! Ти ми взе всичко!
- Да. - Отвърна й той и после изкрещя в лицето й - Да! Аз ти взех всичко! И приключих с тази вина! Край! Обичам те, но ти не си тя...
- Мразя те! - Тя го блъсна отново и той отстъпи назад.
- Мрази ме колкото искаш. Доброто момче го няма. Край! Мъртъв е! Разиграват ме като маймуна години наред! Направиха ме на глупак! И аз все чакам. Чакам за да се наредят добре нещата и за двама ни. Няма да се наредят добре! Всички ще умрем! Но, кълна се, този път ще съжаляват..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар