Слънцето

Слънцето

Морени

Дете на Джули и Рени. Той се появява в "Кускута". Той взима активно участие в действието като изгражда отношения с една от застрахователните полици. Впоследствие е въвлечен и в други операции по откриването на застрахователи полици.
 

Рени

Рени от "Общества на абсурда" изглежда малко по-различно от Рени от "Кускута". 
 

Лидия

Лидия е един от водещите персонажи в романа "Общества на абсурда". 
 

Джули

 

Джули по време на обучението й и много преди да се запознаем с нея. 

Джули и Рени имат своя комплицирана и много интересна история. В романа "Общества на абсурда" е описано как се разминават във времето и простраството. А в "Кускута" са представени заедно. В Кускута се запознаваме и с детето им Морени, което много прилича на майка си и убедително тръгва по стъпките на двамата си родители. 

За ноевия ковчег в Общества на Абсурда, Хелиана Стоичкова

 Къде сте всички вие, големци, богаташи, мафиоти, управляващи - всички вие, които се мислите за повече от останалите хора. Специално за вас е създаден град убежище, в който ще можете да се спасите докато онези отвън умират. Под топлият приветлив купол ще продължите да живеете каквото и да става отвън. Колко трупове ще прескочи всеки един от вас по пътя си към обетованата земя? Искате ли да я видите?

Там всеки има своя луксозна къщичка с малка зелена градинка отпред, радва се на чист въздух и редовно доставена храна. Осигурени са дори и забавления. Елате, купете си спасение в ноевия ковчег на бъдещето.

Пък после ще видим...

Из Общества на абсурда - Не е било напразно...

Из Общества на Абсурда

"...Той се приближи до релсите и спря на ръба:

- Аз съм до тук. Пътищата ни се разделят.

- За какво говориш!? Трябва да пренастроим кодовете. Лидия каза..

- Лидия това, Лидия онова... Приключих с плановете на Лидия. И ще ти кажа защо. Деня , в който го застрелях... - Рени посочи мястото, където умря двойника му. - В този ден сложих върху себе си огромен товар. Опитах се да те спася, опитах се да играя по правилата. Съгласих се да се подчинявам на системата, на правилата, да играя по правилата, които другите диктуват за да останеш жива, за да възвърна честта си, за да изкупя вината си към тебе...

Тя го гледаше изумена.

- Не съм искала да изкупуваш нищо...– Блъсна го отново.

- Слушай. Чуй ме. Когато моята Джули се пожертва за мен, когато видях тялото й, лицето й в локвата... Това беше моята локва на срама. Единственото нещо, което обичах ми бе отнето. И аз... Аз се заклех, че няма да допусна да загинеш и ти. Защото само ти ми остана. Дойдох и направих каквото трябваше за да ви оставят. За да не се доближават до вас. И ето толкова години ти си жива. Но това, което ти направи онази вечер ме подкоси. Като чух вика ти разбрах, че аз ти взех повече от това, което те могат да ти вземат. Драскаше по земята с пръсти... Никога няма да го забравя. Не е минал ден да не виждам лицето ти изкривено от страданието. И тази вина ме изяжда отвътре години наред. Години наред се крия от себе си и изпълнявам заповеди за да оправдая действията си. Не мога повече да нося тази вина, Джули.

Тя го блъсна в гърдите:

- За какво говориш, подяволите! Какво ти става!?

- Аз не съм твоят мъж. И ти не си моята жена. Моята жена се пожертва за мен преди 13 години. И всичко, което съм направил бе за да защитя малкото, което е останало от нея...

- Глупак! Трябваше да ги оставиш да дойдат. Трябваше да ни оставиш да се оправяме сами!

- Щяха да ви убият и двамата.

- Не! Ти си виновен за всичко! Ти ми взе всичко!

- Да. - Отвърна й той и после изкрещя в лицето й - Да! Аз ти взех всичко! И приключих с тази вина! Край! Обичам те, но ти не си тя...

- Мразя те! - Тя го блъсна отново и той отстъпи назад.

- Мрази ме колкото искаш. Доброто момче го няма. Край! Мъртъв е! Разиграват ме като маймуна години наред! Направиха ме на глупак! И аз все чакам. Чакам за да се наредят добре нещата и за двама ни. Няма да се наредят добре! Всички ще умрем! Но, кълна се, този път ще съжаляват..."